Войната в Европа[редактиране | редактиране на кода] След като влизат във войната САЩ решават да концентрират усилията си в борбата срещу Хитлер в Европа. Първата стъпка е да се изпрати в Англия голяма военновъздушна част. Следващата стъпка е подкрепа на сухоземните войски в Северна Африка. [107] Около 1944 г. Съюзниците подготвят голяма офанзива и макар че Германия по принцип я очаква, различни обстоятелства спомагат тя да е почти изненадваща. Тази офанзива е известна с кодовото име „Денят Д“ и започва на 6 юни 1944 година с десант в Нормандия. В нея участват 5000 кораба, 10 000 самолета и 176 000 войника, продължава 6 седмици и завършва с успех на Съюзниците. Американците отварят фронтове и в Италия и Северна Африка.
Така към края на 17 век в Северна Америка вече има 13 английски колонии, които се управляват от губернатори, назначавани от краля, а вътрешнополитическите проблеми се решават от местни законодателни събрания по подобие на английския парламент. Формиране на Съединените щати (1776 – 1861)[редактиране | редактиране на кода] Американска революция[редактиране | редактиране на кода] През 17 и 18 век преселниците смятат, че в законите и политиката пресъздават обичаите и институциите на Стария свят, но има и различия. Назначаваните от краля провинциални губернатори имат големи правомощия само на теория и силно зависят от покровителите си в Англия.
С избухването на Втората световна война през 1939 г. политиката на изолация е изоставена и след падането на Франция през 1940 г. САЩ започват да се превъоръжават и да изпращат големи потоци пари и военни доставки по програмата заем-наем на Великобритания, Китай и Русия, които са част от Антифашистката коалиция (Съюзниците). Решението САЩ да влязат във войната на тяхна страна е взето след атаката на Пърл Харбър на 7 декември 1941 година. На следващия ден САЩ обявява война на Япония, а след три дни Германия обявява война на Америка. Влизането във войната създава много работни места и това прекратява Голямата депресия.
На 15 август 1945 г. японците се предават безусловно. Това слага край на Втората световна война. В нея се бият 16 милиона американци. [108] САЩ дават относително малко жертви в сравнение с другите държави: 322 000 убити и 800 000 ранени, [109] а според други източници убитите са 290 000, а ранените 670 000. [108] Следвоенен период (1945 – 1991)[редактиране | редактиране на кода] Карта на Европа, която показва страните, които са бенефициенти на Плана Маршал. Червените колонки показват относителния дял от общата помощ за страната. След Втората световна война САЩ и СССР стават основните суперсили. На 4 декември 1945 година американският Сенат одобрява участието на страната в ООН, което слага край на изолацията и спомага за въвличането на Америка в решаването на световните проблеми. В САЩ се формира т. военно-промишлен комплекс, в който правителството и бизнесът работят заедно върху мащабни оръжейни проекти и по този начин се осигурява повече финансиране и повече власт.
Разгръща се мащабна кампания за разкриване на съветски шпиони, комунисти, техни симпатизанти или други политически нежелани елементи. Създадена е постоянна подкомисия за разследвания към Сената, оглавена от сенатор Джоузеф Маккарти (1953 – 54 г. ). [117] Въпреки че нито веднъж не са представени сериозни доказателства, че някой федерален служител работи за комунистите, много хора губят работата си, отиват в затвора, дори са екзекутирани. [118] Съставени са черни списъци на актьори и писатели. [119] Най-острата международна криза по време на Студената война е кубинската ракетна криза през октомври 1962 г. Тя възниква във връзка с настаняването на съветски установки за балистични ракети в Куба.
((Поток на живо@@@)) Бразилия Сърбия гледате мача на
[113] Корейската война трае само няколко години, но оттогава в Южна Корея остават дислоцирани американски войници. [114] Виетнамската война е значително по-дълга и изтощителна. Отначало американските сили във Виетнам не са много, но през 60-те години хиляди американци са изпратени да воюват. [115] И в двете страни САЩ подкрепят южното правителство срещу северното, подкрепяно от СССР и Китай, но двете войни завършват различно: Корея е разделена на две отделни държави, докато Виетнам се обединява след като американците признават поражението си и се изтеглят. [116] В периода между 1940 и 1950 г. в САЩ се развихря маккартизмът – политика на обвиняване в подривна дейност, заговор, в някои случаи без наличието на реални или достатъчни доказателства, или като се използват специални средства за разследване, най-често с участието на ФБР.
[26] По това време заселниците започват да се придвижват на запад от Мисисипи и Скалистите планини. Към 1840 г. много хора пристигат с фургони в Орегон, а потокът се засилва още повече след златната треска в Калифорния от 1849 г. [27][28] Към съюза на първите щати се добавят още щати от С