Войната в Европа[редактиране | редактиране на кода] След като влизат във войната САЩ решават да концентрират усилията си в борбата срещу Хитлер в Европа. Първата стъпка е да се изпрати в Англия голяма военновъздушна част. Следващата стъпка е подкрепа на сухоземните войски в Северна Африка. [107] Около 1944 г. Съюзниците подготвят голяма офанзива и макар че Германия по принцип я очаква, различни обстоятелства спомагат тя да е почти изненадваща. Тази офанзива е известна с кодовото име „Денят Д“ и започва на 6 юни 1944 година с десант в Нормандия. В нея участват 5000 кораба, 10 000 самолета и 176 000 войника, продължава 6 седмици и завършва с успех на Съюзниците. Американците отварят фронтове и в Италия и Северна Африка.
Така към края на 17 век в Северна Америка вече има 13 английски колонии, които се управляват от губернатори, назначавани от краля, а вътрешнополитическите проблеми се решават от местни законодателни събрания по подобие на английския парламент. Формиране на Съединените щати (1776 – 1861)[редактиране | редактиране на кода] Американска революция[редактиране | редактиране на кода] През 17 и 18 век преселниците смятат, че в законите и политиката пресъздават обичаите и институциите на Стария свят, но има и различия. Назначаваните от краля провинциални губернатори имат големи правомощия само на теория и силно зависят от покровителите си в Англия.
С избухването на Втората световна война през 1939 г. политиката на изолация е изоставена и след падането на Франция през 1940 г. САЩ започват да се превъоръжават и да изпращат големи потоци пари и военни доставки по програмата заем-наем на Великобритания, Китай и Русия, които са част от Антифашистката коалиция (Съюзниците). Решението САЩ да влязат във войната на тяхна страна е взето след атаката на Пърл Харбър на 7 декември 1941 година. На следващия ден САЩ обявява война на Япония, а след три дни Германия обявява война на Америка. Влизането във войната създава много работни места и това прекратява Голямата депресия.
На 15 август 1945 г. японците се предават безусловно. Това слага край на Втората световна война. В нея се бият 16 милиона американци. [108] САЩ дават относително малко жертви в сравнение с другите държави: 322 000 убити и 800 000 ранени, [109] а според други източници убитите са 290 000, а ранените 670 000. [108] Следвоенен период (1945 – 1991)[редактиране | редактиране на кода] Карта на Европа, която показва страните, които са бенефициенти на Плана Маршал. Червените колонки показват относителния дял от общата помощ за страната. След Втората световна война САЩ и СССР стават основните суперсили. На 4 декември 1945 година американският Сенат одобрява участието на страната в ООН, което слага край на изолацията и спомага за въвличането на Америка в решаването на световните проблеми. В САЩ се формира т. военно-промишлен комплекс, в който правителството и бизнесът работят заедно върху мащабни оръжейни проекти и по този начин се осигурява повече финансиране и повече власт.
Разгръща се мащабна кампания за разкриване на съветски шпиони, комунисти, техни симпатизанти или други политически нежелани елементи. Създадена е постоянна подкомисия за разследвания към Сената, оглавена от сенатор Джоузеф Маккарти (1953 – 54 г. ). [117] Въпреки че нито веднъж не са представени сериозни доказателства, че някой федерален служител работи за комунистите, много хора губят работата си, отиват в затвора, дори са екзекутирани. [118] Съставени са черни списъци на актьори и писатели. [119] Най-острата международна криза по време на Студената война е кубинската ракетна криза през октомври 1962 г. Тя възниква във връзка с настаняването на съветски установки за балистични ракети в Куба.
((Поток на живо@@@)) Бразилия Сърбия гледате мача на
[113] Корейската война трае само няколко години, но оттогава в Южна Корея остават дислоцирани американски войници. [114] Виетнамската война е значително по-дълга и изтощителна. Отначало американските сили във Виетнам не са много, но през 60-те години хиляди американци са изпратени да воюват. [115] И в двете страни САЩ подкрепят южното правителство срещу северното, подкрепяно от СССР и Китай, но двете войни завършват различно: Корея е разделена на две отделни държави, докато Виетнам се обединява след като американците признават поражението си и се изтеглят. [116] В периода между 1940 и 1950 г. в САЩ се развихря маккартизмът – политика на обвиняване в подривна дейност, заговор, в някои случаи без наличието на реални или достатъчни доказателства, или като се използват специални средства за разследване, най-често с участието на ФБР.
[26] По това време заселниците започват да се придвижват на запад от Мисисипи и Скалистите планини. Към 1840 г. много хора пристигат с фургони в Орегон, а потокът се засилва още повече след златната треска в Калифорния от 1849 г. [27][28] Към съюза на първите щати се добавят още щати от Средния запад и Юга, а индианците губят още земи и са изтласкани на запад от Мисисипи. [29] През 1845 се присъединява Тексас и това води до избухването на Мексиканско-американската война. Най-важните последствия от войната са, че Мексико отстъпва на САЩ почти половината от територията си и по-точно Горна Калифорния и Ню Мексико, земите на днешните щати – Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада и Юта.
Най-много битки с американско участие има по море в сблъсък с Япония, а по суша в Европа и Африка. Американски самолети бомбардират обекти в Германия и другите страни от Оста и причиняват много разрушения (например при бомбардировките на Дрезден през февруари 1945 г., и бомбардировките на България).
Частите на федералната армия в Тексас, които наброяват около една четвърт от цялата армия, преминават на страната на Конфедерацията. Джеймс Бюканън, отиващият си президент, не оказва особена съпротива на тези действия. Макар че смята отделянето на щатите за необосновано и нежелателно, той не смята, че при създалите се обстоятелства федералното правителство има право да употреби сила. [37] Бойните действия започват на 12 април 1861 г. със сражението за форт Съмтър в залива Чарлстън. На 15 април 1861 година правителството на Съединените щати обявява обща мобилизация. Това действие става причина за отцепването на още няколко щата, които минават на страната на Конфедерацията: Вирджиния (17 април), Арканзас (6 май), Тенеси (7 май) и Северна Каролина (20 май). В първия период на войната генералите на Конфедерацията имат надмощие.
Англия срещу Тонга Поток на живо: Ето как да гледате Autumn
Sportlive.bg: Спортни новини | Футболни новини | Спорт на
Въпреки това японската империя не се предава и през февруари 1945 г. се разгаря битката за Иво Джима, отново с трудно извоювана победа от американската армия. През 1945 г. се разширяват операциите по разгрома на Япония в Тихия океан и на територията на Китай. Президентът Труман решава да използва атомната бомба, разработвана по време на войната по проекта Манхатън. Първата атомна бомба е хвърлена на 6 август 1945 г. над град Хирошима, при което загиват около 200 хиляди души. Втората бомба е хвърлена на 9 август над Нагасаки, където загиват 74 800 души. САЩ успяват да създадат впечатлението, че разполагат с неограничено количество атомни бомби.
Тези уникални култури изчезват през 1300 г. Колониален период (1492 – 1776)[редактиране | редактиране на кода] През 1492 г. Христофор Колумб пристига на един от Бахамските острови, а през 1497 г. Джон Кабът – италиански мореплавател на английска служба – предприема пътуване през Атлантика и достига бреговете на Северна Америка в района на Нюфаундленд. През 1499 г. Америго Веспучи плава край бреговете на Южна Америка и пръв изказва предположение, че тези земи представляват нов континент. Започва заселването на Америките с европейци. През следващите три века Испания, Англия и Франция и в по-малка степен Нидерландия, Русия и Дания, често воювайки помежду си, си разпределят цялата територия на Северна Америка. Начало на колонизацията[редактиране | редактиране на кода] Докато испанците и португалците колонизират Южна и Централна Америка, другите европейски морски сили се надпреварват за териториите на Северна Америка.
През 1859 г. аболиционисти нападат федерален арсенал във Вирджиния в неуспешен опит да предизвикат масово робско въстание. [30] Гражданска война[редактиране | редактиране на кода] Линкълн, Грант, Шърман и Портър обсъждат Гражданската война В основата на конфликта, довел до Гражданската война (1861 – 1865), са противоречията между южните щати, с икономика до голяма степен основана на робския труд, и северните щати, в които общественото мнение е настроено срещу робството.
[110] Част от този комплекс е планът „Маршал“, за възстановяване на неокупираните от червената армия страни в Европа след Втората световна война. Инициативата е наречена на името на Джордж Маршал, който по това време е държавен секретар на САЩ. [111] Дейността на военно-промишления комплекс спомага за растежа на средната класа, но е и в основата на напрежението на Студената война. [110] Студена война[редактиране | редактиране на кода] Следвоенният период се характеризира с продължително напрежение, борба и идеологическа конфронтация между капиталистическите и комунистическите страни, станало известно като Студена война. Студената война започва с надпревара във въоръжаването, след като СССР успява да разработи атомна бомба и така става втората ядрена сила. [112] Макар американските и съветските войници да не се бият един срещу друг, те са индиректни противници по време на Корейската война (1950-те) и Виетнамската война (от 1950-те до 1970-те).
Една година след десанта в Нормандия, на 8 май 1945 г. Германия капитулира. Войната с Япония[редактиране | редактиране на кода] До април 1942 г. Япония доминира в Тихия океан. Преобръщането на силите става през юни 1942 година с битката при Мидуей. САЩ успяват да разшифроват японските секретни кодове за комуникация. Това помага на съюзниците да позиционират стратегически военновъздушните си бази. В морската битка при силно укрепените Мариански острови (Battle of the Philippine Sea) през юни 1944 г. американците нанасят голямо поражение на Япония. Японските сили включват 6 самолетоносача с общо 430 самолета и още много самолети в бази на сушата. Американските пилоти успяват да унищожат много от тях, да нанесат тежки повреди на други и в крайна сметка оцеляват около 8% от японските самолети. Друга голяма морска битка е при остров Лейте във Филипините през октомври 1944 г., отново завършила с победа за САЩ.
Предаване на живо между САЩ и Англия: Как да гледате